Д-р Сотирис Габриел

Към противопоказанията се включват сериозните здравословни проблеми, които могат да причинят следоперативни усложнения, тежките психични разстройства, зависимостта от наркотици и алкохол, възраст по-малка от 18 години или по-голяма от 65 години, както и липсата на сътрудничество с лекаря и невъзможността на пациента да се придържа към постоперативните инструкции.

Хирургическите техники от бариатричната хирургия се разделят на две категории:

• Рестриктивни техники - тяхната цел е да ограничат количеството на поетата храна. Към тях се включват стомашен пръстен (гастрален пръстен), ръкавна гастректомия, гастрална пликация и стомашен балон.
• Смесени техники - съчетават рестриктивната техниката с малабсорбция. В тази категория принадлежат стомашен байпас с дуоденален суич и билиопанкреатичен байпас.

Всички тези техники се извършват лапароскопски или с робот, за да се сведе до минимум риска от следоперативни усложнения. Отворената хирургична оперативна намеса не е опция в случая, тъй като, поради ограничената възможност на хирурга да вижда, е налице висока степен на вероятност от увреждане на органи, нагнояване на травми, експлахноза и херния.

Коя методика е подходяща?

Преди избор на подходяща методика е важно да се разберат промените, които се извършват в тялото, когато е налице затлъстяване. Освен външния вид, се причиняват доста структурни промени във вътрешните органи - увеличаване на стомаха, увеличаване на стомашното дъно и на клетките, които произвеждат грелин, увеличаване на дължината и пропускваемостта на тънките черва.

Тези основни промени влияят на мозъка, на центъра на глада, така че хората са все по-гладни и стават булимични. За прекъсването на този постоянен цикъл, на първо време трябва да се опитаме да свием стомаха. За да постигнем това ние използваме ограничаващи техники, като например стомашния пръстен и ръкавната гастректомия.

Методиката се избира съвместно с лекуващия хирург по затлъстяване и зависи от много фактори, които са свързани с начина на живот и характера на пациента.

Например:

• Ако мястото на пребиваване на пациента е далеч от мястото, където се извършва операцията, или ако пациентът не е в състояние да следват инструкциите на лекуващия лекар, тогава се избира ръкавната гастректомия, която се смята и за предпочитаната методика при пациентите с диабет.
• Ако пациентът има желание да се постарае и се нуждае само от малка помощ, за да свали излишните килограми, или ако се страхува от операцията, тогава пръстен е подходящия избор. Когато е поставен пръстен и резултата от операцията не е този който се очаква, или поради булимия, или поради дилатация на хранопровода, или защото пръстена се е преместил, прехвърлянето към ръкавната гастректомия е идеалното решение.
• Ако първоначалната операция е със ръкавна гастректомия и се появят усложнения в рамките на няколко години, трябва да се проучи дали ръкавът е хлабав или се е разтегнал, след което се прилага така нареченото гастрално нагъване, една проста, бърза и безопасна операция.
• Ако пък размерът на ръкава е нормален, но пациентът има усложнения, тогава трябва да се допълва билиопанкреатичния байпас, една техника, която има голяма успеваемост.

Във всеки случай, по-малко инвазивните техники, които не променят физиологията на пациента и които намаляват времето за възстановяване и за връщане към ежедневните занимания, представляват винаги първоначалния избор. Ако тези техники се провалят, тогава се прилагат смесените техники, които са изключително ефективни.