Д-р Сотирис Габриел

Когато дебелото черво не работи правилно, обикновено изпраща предупредителни сигнали, като коремна болка (особено от лявата страна), гадене или повръщане, продължителна диария или запек, кървене, загуба на тегло и повишена температура. Тези симптоми трябва да отведат пациентите при гастроентеролога, който да постави правилната диагноза на болестното състояние. Методите които служат за поставяне на диагноза са колоноскопията, бариевата клизма, CT на корема и CT колонография (Virtual Colonoscopy). Въпреки това, има болестни състояния, които не показват симптоми, като полипите, особено в ранните стадии, но които ако не се лекуват навреме, могат да се трансформират до рак. За да се предотврати подобно развитие, всеки възрастен над 50-годишна възраст, или над 40-годишна, ако има налице наследствена обремененост, трябва да се подложи на профилактични прегледи.

Заболяванията на дебелото черво са многобройни, предимно доброкачествени и в зависимост от вида и от интензивността на симптомите, може да се наложи хирургическо отстраняване на част или на цялото дебело черво. Информативно, дебелото черво се засяга от:

» Болест на Крон
» Язвен колит
» Дивертикулоза – дивертикулит
» Ангиодиспласия
» Преплитане на червата
» Илеум
» Доброкачествени тумори
» Стесняване или запушване на вътрешночревните артерии или вени

По-рядко, на дебелото черво се появяват злокачествени тумори (аденокарциноми, карциноидни тумори, лимфоми, саркоми). Въпреки че, действителната причина не е известна, хранителните навици са основната причина за това, като прекомерната консумация на червено месо и затлъстяването, тютюнопушенето, наследсвената анамнеза и личната анамнеза на полипи, язвен колит, болест на Крон и рак.

Решението за хирургичното лечение на заболяванията на дебелото черво (колектомия) се взима, когато са изключват шансовете за излекуване посредством консервативните методи, и винаги в зависимост от вида на симптомите и проблемите, които те могат да причинят. Някои от тях застрашават живота на пациента, като перитонита, стесняването или перфорацията на червата, повишеното кървене и повишеният риск от появата на ракови заболявания.

Има няколко типа колектомия:

» Обща или пълна колектомия (отстраняване на цялото дебело черво)
» Частична колектомия (отстраняване на част от дебелото черво)
» Семиколектомия (отстраняване на дясната или лявата част на червото), и
» Проктоколектомия (отстраняване на дебелото черво, включително ректума).

След като е взето решение да се направи колектомия, пациентът се подлага на кръвни изследвания, контрол на сърдечната и дихателната функция и няколко дни преди операцията се преустановява приемането на антикоагулантни лекарства, които евентуално е взимал до тогава. Тъй като колектомията изисква предварително прочистване на червото, няколко дни преди операцията пациентът се подлага на ограничения в приема на храна и в деня преди операцията взима слабително, една подготовка която може да се направи и у дома, така че постъпването в болницата да бъде сутринта, в деня на плануваната операция.

Колектомията по традиция се извършва с метода на "отворената" хирургия, което изисква голям разрез на кожата и коремните мускули и принудително отместване настрани на други коремни органи, което води до трудно възстановяване на пациента и постигането му седмици или месеци след операцията. Този метод през последните години е значително ограничен, само за случаите на напреднал или метастазирал рак.

Лапароскопския метод става все по-популярен през последните години, тъй като малките разрези които са необходими изискват значително по-малко време за възстановяване, водят до по-бърза мобилизация, до по-бързо приемане на твърда храна и по-ранна функция на червата, а и до по-скорошно връщане към ежедневните дейности. Този метод е особено ефективен за всеки тип доброкачествено заболяване на дебелото черво, и съгласно последните проучваниия и за повечето случаи на злокачествени заболявания.

Продължителността на престой в болницата след една "отнорена" колектомия трае от 5 до 8 дни, докато лапароскопската колектомия изисква от 3 до 5 дена за хоспитализация.

Подобно на всяка операция, така и колектомията, носи някои постоперативни рискове. Най-сериозният е изтичане от точката на свързване на червото, което води до втора хирургична операция. Също така, към усложненията се включват кървенето и инфекцията, които са обичайни след който и да е вид операция, травмирането на съседни органи, венозната тромбоза и постоперативната инфекция на дихателните пътища, като за лекуването им се налага да се удължи периода на хоспитализация на пациента, конкретно според случая. Когато колектомията се извършва с лапароскопски метод, всички тези рисковете са до голяма степен намалени.

След операцията, е необходима решителността на пациента да следва инструкциите на хирурга за по-бързо възстановяване и за да се избегнат усложнения. В деня след операцията пациентът трябва да се изправи, за да се подобрят дихателните му функции. На третия ден започва да се храни с мека храна и веднага след възстановяване на дейността на червата (от 3тия до 5тия ден), пациентът може да се върне у дома.

Връщането към ежедневните дейности се постига след 8-12 седмици след отнорена колектомия и след 2-5 седмици след лапароскопска.