Паращитовидните жлези
Паращитовидните жлези имат много малки размери, при около 85% от хората са 4 на брой, а при останалите 15% може да има пет или шест. Те са прикрепени към задната част на щитовидната жлеза, и тяхната роля е секрецията на пептиден хормон, наречен паратироиден хормон (ПТХ), който е основно отговорен за управлението на нивата на калций в кръвта, на първо място, и на фосфора на второ. Калция се абсорбира от тънките черва, а излишъкът се съхранява в костите и една част се отделя чрез бъбреците. Когато калция в организма е нисък (хипокалциемия), паращитовидните жлези секретират паратиреоиден хормон, което води до освобождаване на калций от костите, за да се покрият нуждите на организма. Обратно, увеличаването на калций в кръвта (хиперкалциемия) инхибира секрецията на хормона.
Хиперсекрецията на паратироиден хормон (хиперпаратиреоидизъм) води до лошо регулиране на калция и фосфора, което води до значителни проблеми с костите, мускулите и нервната система. Първичният хипертиреоидизъм, се причинява главно от самотен аденом, и по-рядко от хиперплазия, множество аденоми или карциноми. Симптомите му са стомашно-чревни разстройства (анорексия, повръщане), язва на дванадесетопръстника и мускулна слабост, по-рядко панкреатит, остеопороза, психични разстройства и уролитиаза. Диагностицирането на първичният хиперпаратиреоидизъм се извършва чрез специални кръвни и хормонални тестове, както и чрез визуално изображене (ултразвук, CT, MRI, сцинтиграфия). Единственият начин за справяне с него е хирургичното отстраняване на засегнатата жлеза или жлези, особенно след като медикаментозната терапия не е удовлетворителна.
Вторичният хипертиреоидизъм се дължи на бъбречна недостатъчност или малабсорбция. За да се справим с него е необходим приносът на ендокринолог и на нефролог, докато в напреднал стадий може да се наложи хирургично отстраняване на паращитовидните жлези. Патологично намалялата секрецията на паратироиден хормон (хипопаратироидизъм) може да се дължи на генетични причини, на нараняване, радиационно облъчване в зоната или от използването на радиоактивен йод, или да се получи след отстраняване на паращитовидните жлези. Симптомите обикновено са леки и включват мускулни крампи, спазми, умора, летаргия, често уриниране, тревожност, депресия и психоза, докато третирането става с администрацията на фармацевтични продукти. Премахването на засегнатата жлеза (паратироидектомията) се извършва с разширяване на трахеята, в случаите където не е открита позицията ѝ предоперативно, чрез разрез от 4-6 cm. Продължителността на хирургичната намеса зависи от трудността при намирането на засегнатата паращитовидна жлеза на пациента и обикновено не надминава повече от 3 часа. Дължината на престой в болницата е два дни.
Когато преди операцията е установена позицията на жлезата, която трябва да се отстрани, процесът е по-леснен и отстраняването се извършва с минимално инвазивна процедура, чрез малък разрез (2 cм). Продължителността на операцията е 1 час и 1 ден е хоспитализацията. Друг метод, който позволява идентифицирането, подготовката и отстраняването на паращитовидната жлеза е интроспективния, при който се постига най-добрия козметичен резултат. Извършва се с помощта на 3 трокари, с входни точки от шията, подмишницата или предната стена на гръдния кош. Предимство на метода е минималния постоперативен дискомфорт.
Други неинвазивни методи са "Минимално инвазивната, подпомагана от видеозапис" паратироидектомията (MIVAP), с помощта на специални микроскопични инструменти, на радио-насочваната паратироидектомията и "целенасочената или съсредоточена" паратироидектомията (МИП).