Д-р Сотирис Габриел

Заболяванията на надбъбречните жлези се дължат главно на недостатъчна или хиперсекреция на хормони и за тяхното диагностициране са необходими хематологични, хормонални изследвания, клиничен преглед и ултразвукова оценка.

Заболяванията на надбъбречните жлези са:

Първичен алдостеронизъм - Синдром Cohn

Дължи се на хиперсекреция на алдостерон, един хормон, произведен в адренокортикалната част на надбъбречните жлези, а именно в спиралната зона. Заболяването се среща по-често при жени, които се намират от 3тото до 5тото десетилетие на живота си и неговите основни симптоми са високо кръвно налягане и хипокалиемия, докато в по-тежки случаи може да доведе до полидипсия, полиурия и мускулни болки.

Причините на които се дълже хиперсекрецията са наличието на един самотен аденом (алдостеринома), чието единствено лечение е пълната адреналектомията, двустранната адренокортикална хиперплазия, която се лекува с лекарства, карцином на надбъбречната жлеза, който налага адреналектомия и различни наследствени заболявания.

Ендогенен хиперкортизолизъм (Синдром на Кушинг)

Това едно сравнително рядко заболяване и се получава като резултат от хиперсекреция на кортизол от надбъбречните жлези. Количеството на произведения кортизол определя и тежестта на симптомите, сред които се включват затлъстяване, кръгло червеникаво лице, слаби крайници, тънка кожа с податливост към образуване на синини, необяснимо интензивен растеж на косата или косопад, мускулна слабост, остеопороза, хипертония, диабет, психични разстройства и разстройства на менструацията (аменорея или олигоменорея). Друг характерен симптом на заболяването е наличието на червени бразди върху корема, гърдите, подмишниците и бедрата.

Когато синдромът се дължи на надбъбречен тумор, единственото лечение е отстраняването му.

Първична надбъбречна недостатъчност (Болест на Адисон)

Това е едно много рядко срещано заболяване, за което често причина е някое автоимунно заболяване, при което организмът атакува надбъбречните жлези, защото тялото ги разпознава като чужди тела, в резултат на което води до тяхното разрушаване. По-рядко, заболяването се дължи на хронични инфекции и тумори. Клиничните симптоми са в пряка зависимост от тежестта на причинената вреда, скоростта на унищожаване на надбъбречните жлези, и включват умора, обща слабост, анорексия, загуба на тегло, замайване, гадене, повръщане, коремна болка, диария, дехидратация, хипотония, хипогликемия, и пигментация.

Недиагностицираната Болест на Адисон в комбинация с интензивен всекидневен стрес може да доведе до Адисонова криза, ситуация, особено сериозна и опасна за живота на пациента.

Първичната надбъбречна недостатъчност се третира със заместителна терапия, освен в случаите когато е причинена от карцином, което налага отстраняване на надбъбречната жлеза.

Феохромоцитом

Феохромоцитомът е обикновено доброкачествен тумор, който се развива в надбъбречните жлези и по-специално в тялото на една от двете надбъбречните жлези. В по-голямата част от тях са единични тумори, без да се изключва появата на сноп от тумори, дори извън надбъбречните жлези. Въпреки че, предимно са доброкачествени, причинявайки хиперсекреция на катехоламини (адреналин, норадреналин и допамин), водещи до постоянна или нарастваща хипертония, гравоболие, изпотяване, гадене, тахикардия, коремна или гръдна болка и безпокойство.

Хирургичното отстраняване на надбъбречната жлеза е единственото лечение на заболяването и се извършва след прилагането на анти-хипертонична терапия и специална фармацевтична подготовка за намаляване на нивата на катехоламините.

Освен описаните по-горе причини, при които се изисква прилагането на адреналектомия, все още има и други, още по-редки заболявания, като рак на надбъбречната кора, епинефридиогенен синдром, надбъбречните кисти, невробластоми, гаглионеврома и други надбъбречните тумори, които изискват отстраняването на едната или и на двете надбъбречни жлези.

За адреналектомия се избира предимно ендоскопския “минимално инвазивен“ метод, който, в зависимост от достъпа, се разделя на лапароскопска адреналектомия (през корема) и на ретроперитонеална ендоскопска адреналектомия (чрез лумбалната област) .

Лапароскопската адреналектомия се извършва чрез четири дупки с размер до 1 см., факт който значително намалява постоперативната болка, загубата на кръв, болничния престой и въздържанието от ежедневните дейности. В същото време се постига по-бързо мобилизиране на пациента и по-добри козметични резултати, в сравнение с отворената адреналектомия. Процедурата отнема 2-3 часа и хоспитализацията на пациента трае три дни. Пациентът може да се върне към ежедневните си дейности след около една седмица.

Ретроперитонеалната адреналектомията се избира в определени случаи на едновременно отстраняване на двете надбъбречни жлези и представлява сигурен метод, тъй като чрез него се избягват следоперативни хернии. Времето на хоспитализация не надвишава 5 дни, а времето, необходимо за пълното възстановяване на пациента не надвишава 15 дни.